The Confessional Booth

Уютно е някакси в този блог. Тъмно и тихо, и само от черното на пикселите лекичко повява тъжният вятър на съществуването. От година и половина пиша тук. Свикнах да идвам в тази забравена от бога изповедалня, на завет, където дори Брин и Пейдж рядко се сещат да надникнат.