Fog

The air is taken over by water. Small capsules of the fourth element, in which earth, air and fire disappear. This morning we lost the faraway trees, then the garden next door, then the backyard. We could never loose the house though, as long as the doors are closed and our minds are sound.

Water is the house-soul that devours and dissolves the world of matter and ideas.      

***

Юли. Средата на лятото, бременно с жега. Тревата се снишава като куче, погалено от вятъра. Ако се изкача по клоните на бора, ще стана ли по-висока? Мамо, ти си мъничка мама, не си до тавана - каза веднъж Мила, преди много години. Колко са много години? Колко от тях стигат тавана?

Impossible Places

Herron island. Vacation houses, most of them empty on week days. Madrona trees, pebble beaches, quiet ocean ripples. Deer walking around the shady paths unafraid, undisturbed by people, as in a post-apocalyptic vision. You can not come here without an invitation, neither can you buy something - the only store on the island closed long time ago. Almost an Alasdair MacIntyre utopian community. Milla loves it. We can get used to this kind of life. Almost.

***

Смъквам двете софийски години от себе си като мръсна магарешка кожа.

***

Nice to be back home. To the home we are still searching for.

Възраст

Олекваме от приятели и близки, натежаваме с дрехи и вещи.

***

Точно две години в България. Време за равносметка. 

 

No Sleep for the Wicked

Всяка сутрин осъмваме с изтъркани пантофки. Къде бяхме тази нощ? Не помним танците, палатите с ахатови кули, радостта, дългия път обратно до стаята от самота и утро, което се впива в клепачите като нож на андалуско куче. Само тази умора, тази празнота, която ни предава на деня като заложници на светлината.

Заминаване

 Днес прехвърлих последните две години от душата си на външния хард диск - снимки, документи, спомени. Странно е да вдъхнеш живот на това ново тяло - малко, алуминиево, топло, мъркащо, дишащо животинче. Погалих го, като коте, като бебе. Част от мен, но вече и Другият. Резервен хипокампус, допълнителен мозъчен куфар. Колко ли ще платим за свръх багаж някой ден на терминала на рая?

***

Исках да ти кажа нещо, но те няма. Мен също ме няма. Толкова ни няма, че ме боли онова място, от което отдавна сме си тръгнали и в което всъщност никога не сме били.

***

- Ще дадем на кучетата да ядат и от дървото на езика. Те ще проговорят нашия език, а ние - техния.

***

Going back to Seattle.

 

Новата Ева

- Мамо, защо кучетата не се срамуват да се разхождат голи?

- Защото не знаят, че са голи. Не са яли от дървото на познанието, чедо.

 - Утре ще им дам да си хапнат тогава. Ще отидем в Докторската градина и ще предложим една ябълка на Марта.

За безкрайността на котките

 

- Мамо, нали знаеш, че котката е безкрайна?
- Как така е безкрайна, дъще?
- Ами ако вземеш едно малко коте, то пораства и си ражда друго коте, то също пораства и така до безкрай...

Човекоядците и Нищото

- Мамо, какво ще стане, ако двама души се глътнат взаимно?
- Не знам, Мила. Какво ще стане? Може би гещалт?
- Не, мамо, ще стане едно Нищо...