Понякога родината е мащеха. Понякога сме деца, омагьосани от ежечасните и вторачвания в огледалото, от нарцистичните и възклицания: "Не съм ли най-хубавата на света"? "Да, мамо, най-хубавата си!" - отвръщаме трансирани.
Понякога нуждата от принадлежност е по-силна от любопитството, което ни влече към реалността. С колко илюзии и утопии бихме заплатили успокояващото усещане, че не сме осиротели Снежанки?
