Practical Magic

Днес практикувахме интересни магии: превърнахме тревата в трева, дървото в дърво, къщата в къща. Всички магии проработиха безотказно. Успешен ден за практическата магия.

***

Niyaz

***

Dream On

The Confessional Booth

Уютно е някакси в този блог. Тъмно и тихо, и само от черното на пикселите лекичко повява тъжният вятър на съществуването. От година и половина пиша тук. Свикнах да идвам в тази забравена от бога изповедалня, на завет, където дори Брин и Пейдж рядко се сещат да надникнат. 

Семиотика за начинаещи

 

Мамо, Господ можел ли е да говори преди тези двама братя да измислят азбуката?

 

***

" It's only words and words are all I have to take your heart away "

***

Healing.

Thanksgiving

Thank you, Lord, for springs and summers, falls and winters, for sunsets, for the beauty of those falling autumn leaves, for our children, for the wisdom of their bodies, knowing how to grow up, for the fortresses of blood veins, bones and breathing, in which your soul dwells - a monstrous, beautiful DNA code, spreading like an incurable virus of existence through the desert of nothingness, of non-being.

Thank you for the infection of life, for the growing pains, for this sickness of beauty and wonder and pain, through which we walk, ceaselessly,  in bewilderment and revolt.

***

Hostages of Winter

***

1:17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.

1:18 Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.

Еклесиаст, глава първа

***

Seattle's autumn is like a long orgasm. It lasts three months and it's extremely pleasurable.

Replay

Here Without You, 3 Doors Down

***

How many disappointments.

Being-In-Itself

Walked today the long corridors of the streets with their yellow, leafy ceilings, stepped into the warm rooms of this house of autumn, that we never want to leave, never, not even to see the luminous, sunbathed  castles of spring. If we can just stay here, forever, on the verge of  this last homecoming, becoming, in which the long Fall, in its beauty, finally begins to make sense. 

***

Just learned how to insert hearts with the keyboard. There they are, all three of them, standing for the three units of the Wholly Trinity :

<3 <3 <3

If God is Love, that would be the signifier of  a love three times bigger. Could this be possible?  Love, as God, as the all encompassing signified, is the only thing besides Nothingness that can not be modified by multiplication. Love is the ultimate modifier itself.

***

Cold and drizzling. Where did yesterday go? Where, in the space-time continuum,  is the history of the past moments being archived? I would like to re-read the warm autumn days chapter.

Патриотизмът и вълшебната приказка: синдромът "Снежанка"

Понякога родината е мащеха. Понякога сме деца, омагьосани от ежечасните и вторачвания в огледалото, от нарцистичните и възклицания: "Не съм ли най-хубавата на света"? "Да, мамо, най-хубавата си!" - отвръщаме трансирани.

Понякога нуждата от принадлежност е по-силна от любопитството, което ни влече към реалността. С колко илюзии и утопии бихме заплатили успокояващото усещане, че не сме осиротели Снежанки?

***

Каква есен е в Сиатъл... Като измислена. Вчера валя, но онзи ден беше топло, седяхме на едно кафене, а върху главите ни падаха жълти листа. Като на кино.

***

Едно време хората се държаха за цигарения дим като за пъпна връв, сега са се вкопчили в ай-телефоните си като в майчина гръд. Дали ще паднем в космоса, ако не се държим за нещо?

Glorious Body

"In truth, the body of God was the body of man himself: man's flesh was the body God gave himself. (Man is the body, absolutely, or he's not: the body of God, or the world of bodies, but nothing else. Which is why the "man" of "humanism", dedicated to signifying, oversignifying, unsignifying his body, has slowly dissolved this body along with himself.) God had made himself body, he had been extended and molded ex limon terrae: out of the fat, smooth, deformable extension of clay, the raw matter, consisting entirely of modalizing, or modification, rather than substance. That God created limon, and that he made the body out of limon, means that God modalized or modified himself, but that his self in itself is only the extension and indefinite expansion of modes. This means that "creation" isn't the production of a world from some unknown matter or nothingness but consists in the fact that the matter (only that which there is) essentially modifies itself: it's not a substance, it's the extension and expansion of "modes" or, to put it more precisely, the exposition of what there is. Bodies are the exposition of God, and there is no other - to the extend that God exposes himself."

Jean-Luc Nancy,

Corpus

Virtual Reality: In The Realm Of The Senseless

Лекарство против северния вятър,  Даниел Глатауер

Седмата вълна,  Даниел Глатауер

***

Happy to be back in Seattle. 

The exile in the homeland is over.

***

Понякога е късно да кажеш каквото и да било.

За произхода на света

Облакът е пара. Парата е вода. Водата е от Господ. А Господ просто е дошъл. От въздуха.

Мила

03.10.2010

Gravity II

Мамо, знаеш ли защо има нанагорнище и нанадолнище? Защото планетата е кръгла. Не е размазано кюфте, не е счупено кюфте. Ако беше, хората щяха да падат в космоса.

Gravity

Къде ми е леглото? Защо спя на земята? Защо спя на тавана? Ще падна!

Motherhood

Моя дъщеричка, сребърна паричка, медена трохичка...  

От години  ти припявам този куплет. Стискам ръката ти, докато вървим  към балетната школа или кварталната градинка, и внимавам да не усетиш как не ти се държиш за мен, а аз за усмивката ти. Как се изкачвам по нежността на твоето "мамо" натам, откъдето се вижда морето. Kъдето е светло и равно, където Господ е дете, тананикащо приспивна мелодия на играчките си.

Мъдрост

Познавах една жена. Казваше се Сара. Беше ми симпатична. Живееше на ръба на съня. Винаги съм искала да приличам на нея. Обличах уязвимостта и като топло яке, като   редингот от армията на страстта.

Не мисля, че умря. Просто започна да пада и летя надолу, докато стигна  края на света.

Пропадането е цената на мъдростта.

 

 

"Течение, по което се носят разбити от Ерос теореми за
порива на живота, който не е сън. Така пробужданията са
пробождания и жаждата се пои с оцет."

 

 

 Филип Александров

 

 

Сбогом на оръжията

Къде ни захвърли краят на тази война?  В празните стаи на тишината, нестоплена от дъха на врага.

Ако животът е борба, самотата на воина е финалния разпад на реалността.

***

Angel Flying too Close to the Ground

Do you remember love?

Помня обичта - каза една болна от Алцхаймер жена, забравила имената на предметите, параметрите на света.

Помним онзи език отвьд думите, синтаксиса на нежността, синаптичния пролапс, чрез който Бог протяга рьце през Другия, за да прегьрне света.

***

Помня обичта.

***

Years go by

as we stand at the edge

of summer

at the edge of our lives

mumbling quiet prayers

for one more season of light

before the fall sets 
our steps 

in the soft, leafy kingdom 

of silence.

***

Saw some dead poplar trees today. Their branches in the ground still standing, their roots in the sky sick, dry, falling. The body dies when the soul of desire is broken.

Summer Poems

Дърветата плават във въздуха
като лодка.
Тополите галят нежно небето. Сърните
идват при къщите
да косят тревата. Песните
на птички целуват небето
което пада
и се сблъсква в земята.

Мила, 
Herron island, 07.26.2010

Poetry and Physics

- Мамо, облакът какво е?
- Капчици вода, Мила, ситни капчици пара.
- Като парата на супата ли?
- Да, като парата на супата.
- Тогава утре ще изнесем чиниите на двора и ще гледаме как супата става на облак.

Fog

The air is taken over by water. Small capsules of the fourth element, in which earth, air and fire disappear. This morning we lost the faraway trees, then the garden next door, then the backyard. We could never loose the house though, as long as the doors are closed and our minds are sound.

Water is the house-soul that devours and dissolves the world of matter and ideas.      

***

Юли. Средата на лятото, бременно с жега. Тревата се снишава като куче, погалено от вятъра. Ако се изкача по клоните на бора, ще стана ли по-висока? Мамо, ти си мъничка мама, не си до тавана - каза веднъж Мила, преди много години. Колко са много години? Колко от тях стигат тавана?

Impossible Places

Herron island. Vacation houses, most of them empty on week days. Madrona trees, pebble beaches, quiet ocean ripples. Deer walking around the shady paths unafraid, undisturbed by people, as in a post-apocalyptic vision. You can not come here without an invitation, neither can you buy something - the only store on the island closed long time ago. Almost an Alasdair MacIntyre utopian community. Milla loves it. We can get used to this kind of life. Almost.