No Sleep for the Wicked

Всяка сутрин осъмваме с изтъркани пантофки. Къде бяхме тази нощ? Не помним танците, палатите с ахатови кули, радостта, дългия път обратно до стаята от самота и утро, което се впива в клепачите като нож на андалуско куче. Само тази умора, тази празнота, която ни предава на деня като заложници на светлината.

***

Винаги има един мечтан град, към който пътуваме като към смърт или като към родина.