Wednesday, June 30, 2010

Ashes of Roses II



Old songs are like gates to hell - olfactory bulb passages to the sealed, transcendent capsules of buried memories, of selves cast behind, where behind is, actually, a place below - a hippocampus cavern, an amygdale heaven. A limbic pouch, in which time deposits the ashes of love. Listening to yesterday’s wind blow, looking back, behind, below, what do we expect to find there? Ashes of roses, the ashes of our lives. The unrecruitable nothing, which used to be everything for us.


Sunday, June 27, 2010

Размисли по никое време



***

- Мамо, ако небето падне, всички ще трябва да го държим на ръце.



***

- Знаеш ли, че ние вдишваме въздуха, който другите са издишали? А те кой знае какво са имали в носа си.


Friday, June 18, 2010

***



Slowly filling up with light. Goodbye, dark years.


Wednesday, June 16, 2010

Буря



"Когато ние започнем да валим, дъждът ще спре" - каза Мила и заваля върху фотьойла в Старбъкс.


Sunday, June 13, 2010

Задух



Твърд въздух, по-плътен е от диаманта. Двама размазани на улицата днес, трима загинали от астма – как се вдишват изпарения, по-твърди от кристали? Материята не отстои вече от самата себе си, пространството се прибира, разстоянията се сгъстяват и втърдяват. Атавистичният ужас от задуха е най-автентичния страх от смъртта – страхът от поглъщането на това втвърдено пространство, тази вече не-празност, вече не-другост, не-не-аз-ност, в чието белодробно нахлуване разпознаваме една крайна, финална себестност. Една плътност и липса на отстояние, която е началото на анихилацията на субекта. Субектът е този, който отстои от себе си, вдишвайки празнотата на своите разстояния.



Friday, June 11, 2010

***



Страстта винаги е несподелена, дори взаимната.


Wednesday, June 9, 2010

Онтология на Въображението





Мамо, знаеш ли как гледам телевизия понякога? Сядам пред загасения телевизор и си представям филмчетата.”




Saturday, June 5, 2010

Пепел от рози



Онзи ден се навършиха 10 години от смъртта на Невена Коканова. Колко млада е в този филм, колко хубава и колко одухотворена. Какво общо има тази жена с Невена в късните и години - надебеляла, застаряваща, уморена, умираща от рак? Къде отива пепелта от любовта? Пепелта от горенето, което сме, което бавно се превръща в мрак?



Friday, June 4, 2010

Wednesday, June 2, 2010

За свободата: свободна воля и безотговорност



На днешния ден, сред целия брътвеж за свобода, седя и си мисля - не страдаме ли, в нашия странен 21 век, от прекомерната си алчност за свобода? Не си ли извоювахме повече права, отколкото ни се полагат? Или биха били здравословни за съществуването ни? Свободната воля едно време значеше това - имаш право да избираш как да постъпиш, доколкото след това би имал достойнството да понесеш последствията от действията си. Днес под свобода разбираме пълната си безотговорност към решенията, с които сме се ангажирали.